Председателят на ДКСИ Борис Димитров каза, че е възможно в бъдеще да се появяват с политическа цел документи с класифицирана информация отпреди 15-20 години.

Той обясни, че това се отнася до документи, засекретени преди 2002 година, когато влезе в сила Законът за класифицираната информация. Според Димитров тези документи не са били описани в регистрите, които са създадени след приемането на закона, и за тяхното съхранение, използване и предоставяне са действали други правила.

Председателят на ДКСИ каза, че има много такива документи.

Според анализа на ДКСИ обаче подобни документи нямат отношение към националната сигурност, към външната политика, към отбраната и към конституционно установения ред. Те обаче могат да бъдат използвани с политически цели.

"Предполагам, че е възможно и за в бъдеще да се появяват някои документи от преди 15–20 и повече години. Те имат политически цели най-често, но не се отразяват върху цялостната система за защита на класифицираната информация", каза Димитров.

Листът с атентата срещу Борисов не е класифициран, но справките от него – да

В отговор на въпрос Димитров обясни, че документът на разузнаването, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу Бойко Борисов, не отговаря на законовите критерии за класифициран документ.

"Той нямаше реквизитите на такъв. Ставаше въпрос за един обикновен принтерен лист, на който наистина беше написано "строго секретно", но нямаше уникален номер на регистратурата, която го е създала, нямаше съответните други реквизити на грифа, нямаше подписи, нямаше печати, нямаше организация, която го е създала. При това положение нямаше как да се произнесем, че документът е класифициран", обясни Димитров.

Този документ не се е съхранявал като класифицирана информация, но в същото време въз основа на него след това са били изготвяни справки, които вече са били оформяни като класифицирани документи.

Съобщението за наличието на такъв документ бе направено от парламентарната трибуна от Бойко Борисов. След това прокуратурата провери твърдението му и установи, че става въпрос за "лист хартия", неотговарящ на изискванията за класифицирана информация, получен в Националната разузнавателна служба (НСР) на 8 юни 2005 г. от балканска държава.

Три случая на нерегламентиран достъп до класифицирана информация

Според ДКСИ в България близо 80 хиляди души имат достъп до класифицирана информация.

"Системата за защита на класифицираната информация не предотвратява напълно човешкия фактор, ако някой реши да направи нещо нередно“, посочи Борис Димитров.

Той съобщи, че през миналата година има три случая на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с гриф "строго секретно".

В първия от случаите става въпрос за неправилно размножаване на секретни документи, а във втория - за унищожаване на секретни документи без разрешението на ДКСИ. Третият се отнася за съхраняване на документи с гриф "строго секретно" в регистратура на по-долното ниво - "секретно".

Тези случаи обаче не са довели до вреди за националната сигурност.

Борис Димитров оглави ДКСИ е края на миналата година, като дотогава бе шеф на кадровата дирекция в МВР.