Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
26.01.2014 11:26 -
Кулезич - Бареков: безсмислен спор и загуба на ефирно време
Мързеливата снежна неделна сутрин беше раздрана и изгонена от два дрезгави гласа от синия екран. Точно защото навън вали сняг и няма къде да се ходи толкова рано, милиони българи са си включили телевизорите и най-малкото слушат с половин ухо новостите.
Че телевизията е най-големият манипулатор на общественото мнение и тихомълком ни настройства ЗА или ПРОТИВ някого и нещо - това не е новина. Новина е, когато в едно студио се събират непримирими врагове, станали такива по стечение на обстоятелствата, след поредица грешни решения в личен и професионален план.
Мързеливата ми неделна утрин бе изритана безпардонно от дразнещите гласове на двама журналисти, които са достигнали върха в своя професионален живот. Единият - тръгнал от чалга баровете, видимо еволюирал в личен и професионален план за 17 години. Другият - изградил се още в университета, надграждащ натрупаните знания с опит.
Наострих уши, когато Тя представи Него - в студиото на Люба Кулезич гостува Николай Бареков. Очаквах спор в елегантен стил, присмехулен, с хумор, ирония, сатира и дори заяждане, но не и надвикване! Очаквах стандартен диалог с въпрос - отговор. А вместо това от екрана се изля помия и в двете посоки. Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. Това наистина е дъното на българската журналистика. 32 минути пропиляно ефирно време. 32 минути от моя живот загубени, заради дребнавите спорове кой кого познавал, откъде, защо, кой на кого изпращал и посрещал SMS-и. И за какво беше този цирк? Защо никой не обяснява на обикновените хора, че като си заемал определени позиции - нормално е да познаваш този и онзи. Важното е дали си осребрявал тези познанства, как си ги използвал, дали си запазил чистотата си, или си се овъргалял в калта и мръсотията.
Впрочем, за никого не е тайна вече, че българската журналистика е псевдожурналистика. Че журналистите у нас са превърнати в слуги на този и онзи и изпълняват поръчки. Че няма нищо общо със световните стандарти на тази престижна извън пределите на България професия. Безкрайният посткомунистически преход у нас роди уродливости във всички направления на живота. Журналистиката не е изключение. Жалко.
Че телевизията е най-големият манипулатор на общественото мнение и тихомълком ни настройства ЗА или ПРОТИВ някого и нещо - това не е новина. Новина е, когато в едно студио се събират непримирими врагове, станали такива по стечение на обстоятелствата, след поредица грешни решения в личен и професионален план.
Мързеливата ми неделна утрин бе изритана безпардонно от дразнещите гласове на двама журналисти, които са достигнали върха в своя професионален живот. Единият - тръгнал от чалга баровете, видимо еволюирал в личен и професионален план за 17 години. Другият - изградил се още в университета, надграждащ натрупаните знания с опит.
Наострих уши, когато Тя представи Него - в студиото на Люба Кулезич гостува Николай Бареков. Очаквах спор в елегантен стил, присмехулен, с хумор, ирония, сатира и дори заяждане, но не и надвикване! Очаквах стандартен диалог с въпрос - отговор. А вместо това от екрана се изля помия и в двете посоки. Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. Това наистина е дъното на българската журналистика. 32 минути пропиляно ефирно време. 32 минути от моя живот загубени, заради дребнавите спорове кой кого познавал, откъде, защо, кой на кого изпращал и посрещал SMS-и. И за какво беше този цирк? Защо никой не обяснява на обикновените хора, че като си заемал определени позиции - нормално е да познаваш този и онзи. Важното е дали си осребрявал тези познанства, как си ги използвал, дали си запазил чистотата си, или си се овъргалял в калта и мръсотията.
Впрочем, за никого не е тайна вече, че българската журналистика е псевдожурналистика. Че журналистите у нас са превърнати в слуги на този и онзи и изпълняват поръчки. Че няма нищо общо със световните стандарти на тази престижна извън пределите на България професия. Безкрайният посткомунистически преход у нас роди уродливости във всички направления на живота. Журналистиката не е изключение. Жалко.
Вълнообразно
КЗК благослови сделката за бТВ
Вяра Анкова пред "Дневник": По...
Вяра Анкова обеща съкращения в БНТ и рев...
Вяра Анкова пред "Дневник": По...
Вяра Анкова обеща съкращения в БНТ и рев...
Следващ постинг
Предишен постинг