Православната църква чества Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

Днес жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.

Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Днес е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата.

Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос.

След разпването на Христос, по обичая на юдеите, Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Като не вярвали на предсказанието и се страхували, че Апостолите може да откраднат тялото Му, те измолили от Пилат военна стража.

Поставили стражата до гроба, а него запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден", защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Христос е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

По инициатива на фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград" тази вечер в Истанбул ще се отбележи 150-годишнината на Българския Великден.

В храма "Св. Стефан" архиерейска великденска служба ще се отслужи Величкия епископ Сионий, пратеник на Св. Синод на Българската православна църква.