През 2013 г. 5% от хората над 25 г. трябва да участват в процеса на учене през целия живот. Това е една от специфичните цели на одобрената днес от правителството Национална стратегия за учене през целия живот. Сега това правят едва 1,3% от населението в България, което е повече от 7 пъти по-малко, отколкото в страните от ЕС – 9,7 на сто. Друга цел е делът на рано напусналите образователната система да намалее от 16,6% през 2007 г. на 12%, а завършилите средно образование до 24-тата си година да станат 85% при 83% сега. Ученето през целия живот е процес на непрекъснато, преднамерено придобиване на знания и умения. То предполага възможности за учене на всяка възраст и в разнообразен контекст – не само чрез традиционните форми в институциите за образование и обучение, но и на работното място, вкъщи или през свободното време. Основната цел на одобрената стратегия е да се създадат условия на всеки гражданин да развива личностните си и професионалните си знания, умения и способности за подобряване на собственото му благосъстояние и на конкурентоспособността на националната икономика.

Документът е разработен в изпълнение целите на Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Той дава препоръки за действията, които трябва да се предприемат във връзка с подготовката на българските граждани за активно участие в една нова, глобална икономика, изградена на основата на знанието.

Насоките за развитие на средното образование – предучилищно и училищно, когато се придобиват основните умения и компетентности, предвиждат: насърчаване на извънкласните, извънучилищните и на други алтернативни учебни дейности като възможности за увеличаване на привлекателността на училищата; развитие на заложените в училищното образование ключови компетентности като ИКТ, чужди езици, предприемачество, умения за учене не само във формалното (училищно) образование, но и в неформалното (извънкласни инициативи) и самостоятелното учене (самообразование); засилване на обмена на информация като добра практика в училищата посредством активно участие в националния образователен портал, осигуряване на високоскоростен интернет във всяко училище, разработване на електронни учебни курсове, мултимедийно обучение; разширяване на интегрираното чуждоезиково обучение и др.

Висшите училища осигуряват качеството на образованието и научните изследвания, създават условия за преход между образователните степени, мобилност на студентите и академичния състав и признаване на предишно учене. Предвижда се включване на проблематиката за ученето през целия живот в Стратегия за развитие на висшето образование и в Закона за висше образование; разработване на национална квалификационна рамка за висше образование, хармонизирана с Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот; приемане на нов класификатор на областите на висше образование и професионалните направления и методическо ръководство на неговото прилагане; осигуряване и поддържане на качеството и обучението и на академичния състав при спазване на установени процедури за следакредитационно наблюдение и контрол.

Третата специфична група са т. нар. „възрастни”, като под „възрастен” се разбира всеки гражданин над 16 г. В стратегията, макар и насочена към всички, се обособяват отделни целеви групи – заетите лица, безработните, младежите над 16 г. без завършено средно образование и без придобита специалност, хората в напреднала възраст, както и групите в риск: социално слаби, живеещи в географска и социална изолация, със специални потребности, лишени от свобода, неграмотни, зависими от алкохол и наркотични вещества.

За повишаване участието в учене през целия живот на възрастните ще се предприемат действия за установяване на потребностите им от обучение и разработване на стратегии за посрещане на тези потребности; идентифициране на специфичните групи с ниска степен на образование и без квалификация с цел включването им в различни форми на учене, осигуряване на алтернативни образователни програми за рано напусналите училище; подобряване на институционалната рамка за учене през целия живот чрез разширяване на възможностите за учене в клубове, библиотеки, читалища, младежки информационно-консултантски центрове, регионални и местни центрове на общността; разработване на програми и проекти, съобразени със специфичните нужди за обучение на хората с увреждания; на програми за придобиване на ключови компетентности, необходими за увеличаване на пригодността за заетост и конкурентността на пазара на труда и др.

За изпълнението на Националната стратегия ще се приемат планове за действие.