Кеворк Кеворкян, който беше огласен от Комисията по досиетата, че е бил агент на Шесто управление на ДС с псевдоним Димитър, е писал доноси срещу своя колега Димитри Иванов. Това стана ясно от разсекретените документи на комисията. Екип на бТВ се запозна с част от тях. Двамата журналисти от БНТ работеха заедно във “Всяка неделя”. Иванов също е сътрудничил на ДС. Той е работил в английското направление на Второ главно управление под псевдонима Стефан.

Агент “Димитър”, е вербуван през ноември 1973 година. В регистрационната му карта е посочена професията “редактор”. Едно от запазените му сведения е срещу Димитри Иванов, който е “слушал новините на Би Би Си” и се е опитвал да ги адаптира във “Всяка неделя”. “Една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информационен контекст, крие сериозни опасности”, пише в едно от сведенията си агент Димитър през 1979 година.

Бившият изпълнителен директор на БНТ Нидал Алгафари е вербуван като студент по-малко от две години преди рухването на комунистическия режим, съобщи бТВ. Алгафари, чийто баща е сириец, пише предимно сведения за интереси на сирийските специални служби в България. Следи отблизо и арабските студенти в София. По повод посещението на Кувейтска профсъюзна делегация през лятото на 1989 година, Алгафари – агент Наско пише: “Било е удовлетворено искането им да посетят Шумен и там са се присъединили към петъчната молитва в джамията. Впоследствие споделили, че след молитвата останали насаме с имама и той им разказал подробно за насилията на българите над мюсюлманите. Те имат намерение да информират шейха на Кувейт за разказаното”.

От документите става ясно, че през 1968 г. разузнаването е изпратило Иван Гарелов да учи гръцки език в Атина. Преди това той е преминал ускорена езикова и оперативна подготовка. Службите са съпричастни и към много от пътуванията на агент Талев в чужбина, като например командировка в Турция за отразяване на сесия на външните министри на НАТО. Той е осъществявал и срещи с други агенти на разузнаването в столицата на Ливан - Бейрут. Пазят се и няколко разписки за получено заплащане от страна на Гарелов.

„Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат”, коментира Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. 

Оказва се, че сред журналистите има и хора, които са отказвали да изпълняват поставените им задачи и заради това са се превръщали във "вражески" елементи. Именно такъв е случая на журналиста Димитри Иванов. Това стана ясно в емисията по bTV, където продължава запознаването с дейността на известните телевизионни лица от близкото минало, за които Комисията по досиетата установи принадлежност към комунистическите служби.

Като млад редактор в БТА, Иванов е обект на редица доноси от страна на сътрудници на службите. Без да предполага, материалите на журналиста са били внимателно следен. В три последователни донесения се подчертават високите интелектуални качества на Димитри.
В донесение от агент Дончо през август 1957 година той е описан така: "Димитър е стегнат, приветлив и учтив като фрацузите, но и скрит и притворен като тях.
Пикът на донесенията срещу него настъпва през 1958 година, в която агент "Найденов" докладва:"Димитри Иванов изпъква като един чужд на нашата съвременост елемент, пленен от всичко западно". 

Стига се до 1960 година, когато постъпва предложение за вербовка.
На срещата си с оперативен работник от ДС, Иванов тактично отказва да подпише декларация за сътрудничество, но слага подписа си под документ, че ще запази разговора в тайна.
Това обаче се оказва достатъчно той да влезе в картотеките като агент "Асен", по-късно преименуван в "Стефан" по собствено желание. 

След напускането си на БТА, Иванов се озлобява срещу режима и според донесения срещу него, включително и от страна на Кеворк Кеворкян, излиза от "идеологическия контекст". В донос от 3 март 1982 г., дежурният звукорежисьор в телевизията цитира Иванов, който излизайки от предаване заявява: "Пак бях принуден да лъжа народа и да говоря обратното на това, което е".
През 1984 година той е изключен от агентурния апарат: "Не изпълнява поставените му задачи, като се оправдава със служебна заетост". 

Така от агент, Иванов е прехвърлен към "вражеския контингент".
Службите не са доволни и от друг свои агент - Александър Авджиев, който е вербуван като студент през 1984 година. Шест години по-късно, той е изключен от системата с мотива: "Не е съобщавал оперативно значима информация". 

Говорителят на Желю Желев Валентин Стоянов е вербуван главно заради румънския си език. Службите дори планират да съдействат на Стоянов да постъпи на работа в балканския институт на БАН. Той е посочен и като добър кандидат за резидентурата на разузнаването на Българска телевизия, ръководена според документите от Иван Гарелов. 

В рапорт от 16.7.1982 г. се казва: "Целта е да се насочи да работи в седмичната програма "Панорама" и с помощта на Талев постепенно да се изгради и лансира като специалист по англоговорящите страни". 

Този замисъл обаче не се осъществява, защото "Панорама" не е обособена като самостоятелна редакция. /Всеки ден, БЛИЦ