В навечерието на предизборната кампания на пръв поглед изглежда, че партиите полагат все повече усилия, за да присъстват активно в Интернет пространството. Повечето партии обновиха сайтовете си, но този “ъпгрейд” не подобри качеството им. Въпреки, че са с по- добра визия, голяма част от тях продължават да са нефункционални и приличат на лъскава опаковка лишена от съдържание.

Смисълът от това да поддържаш партиен сайт не се изразява в това да пишеш похвални слова за партийния лидер, а да даваш информация, която да бъде полезна и лесна за намиране.

Похвалните слова са запазена марка за партийния печат, но за съжаление са основен похват в начина на поддържане на българските партийни сайтове. Например, ако случайно отворите сайтът на една от двете най-големи партии ГЕРБ или БСП ще се натъкнете на това:

“Цветан Цветанов: Равнопоставеността на жените е изключително важна за цялостната политика на ГЕРБ”, заглавие на тъпо събитие, което няма никакъв смисъл.

Веднага отиваме на BSP.BG и ще видите изявления от рода на: “Сергей Станишев: Всички българи, които живеят по света имат принос за запазването на националната и културната ни идентичност”.

Медийните отдели на партийните организации би трябвало да са наясно, че подобни неща не само не се четат, но и не интересуват никого.

Показването на добро съдържание е изключително труден процес, отнемащ много време и ресурс. Важно е не само качеството, но и как е подредено то.

Програмите на партиите например, много често са качени в самите сайтове с технологията “copy -paste”, от съответния хартиен вариант, което е абсолютно неприемливо, имайки предвид възможностите на новите технологии.

Например, по време на изборната кампания в САЩ, всеки приоритет в сайта на спечелилия в последствие кандидат Барак Обама бе изнесен достъпно и разбираемо в подходяща разчупена текстова платформа. За всички онези, които ги мързи или не могат да четат имаше и съответно видео, професионално и качествено заснето.

Един модерен партиен сайт трябва да бъде не само официоз, но и основно място за дебат и контакт между членовете на съответната партия. Интернет дава уникалният шанс участието в политическия процес да бъде максимално разширено, а естественият начин партийните членове да бъдат ангажирани е сайтът.

Модерният политически Интернет маркетинг се състои в това, не субектите (партиите)да разпространяват информация, а да накарат членовете и симпатизантите си да създават съдържание – чрез социалните мрежи и блоговете. Функцията на сайта е това съдържание да бъде адекватно абсорбирано.

Какво обаче има в българските партийни сайтове?

Сайтът на БСП, като визия, може би е най-качествен. Впечатление правят хубавите снимки, които като цяло са концептуални и допринасят достатъчно за съответното внушение. Това на пръв поглед изглежда добре до момента, в който решите да четете.

Акцентите (заглавията) са изведени лошо и са незавършени, като липсващата част е заместена от многоточие. Така съответната фраза губи смисъл, а при липса на такъв загубата на интерес от страна на претенциозния читател в Интернет е въпрос на време.

Друго много сериозна слабост на сайта на БСП е липсата на бърз достъп до програмата на партията, като чрез най-различни анкети се натрапва обидно постният откъм конкретика рефрен “Имаме план”.

Сайтът на ГЕРБ също не прави изключение от този на БСП. В него обаче информацията е още по лошо подредена, а снимките направени от любителски фотоапарат.

Програмата на партията на пръв поглед е ясно изнесена, но като текстов документ, без да е извършено необходимото разделяне на акценти в съответни подходящи линкове, придружени с адекватни илюстрации.

За да може по добре да бъде сравнено вижте например как изглежда програмата на Фронт насионал и как тази на ГЕРБ.

Много лошо впечатление прави и начина на писане на новините на сайта на ГЕРБ. Заглавията на някои от тях приличат на Кинопреглед от средата на 70-те. Ето нагледен пример:  “Цветан Цветанов и ръководството на структурата на ПП ГЕРБ в район Изгрев ще заведат членовете на партията на мюзикъл”.

От ГЕРБ веднага отиваме на чисто новият сайт на ДСБ. Визията му е подобрена, има повече видео, но това не го е направило по-функционален. Рубриките му са почти същите и лошото е, че самите те не те препращат към съответния текст, а към други линкове, което е безкрайно отегчително.

Много лошо е и решението с рубриката “ДСБ в парламента”, където вместо да видим систематизирана дейността на най-продуктивната опозиционна партия в парламента, виждаме изредени имената и биографиите на нейните членове, нещо, което може да се намери навсякъде.

Сайтът на СДС създаден от предишния председател на партията Пламен Юруков е най-лошият сайт в българското Интернет пространство. Нелогичен, зле организиран, с дребен и неприятен шрифт, той създава впечатлението, че от СДС имат сайт само защото всички останали имат.

Видеото, което е изнесено като акцент е с обидно лошо качество и е по-добре изобщо да го няма. Самите файлове са необработени и често се пуска съответната пресконференция, а не отделено най-важното от нея.

Сайтът е толкова “запуснат”, че например ако отворите състава на Националния съвет ще видите, че в него все още присъстват изхвърлените бивши главен секретар Пламен Радонов и председател Пламен Юруков или напусналият по собствено желание кмет на Кюстендил Петър Паунов.

Твърдението, че Интернет пространството дава възможност за бърз качествен и дълготраен контакт с големи групи хора отдавна се е превърнало в клише, но въпреки това голяма част от българските политици не могат да вникнат в неговият смисъл.

Лошите партийни сайтове показват неразбиране на начина, по който се осъществява комуникацията в Интернет. Потребителите не искат да се сещат за тях само по време на избори, а да участват в изработването на политическият продукт. Въпросът е обаче дали политиците искат такива избиратели и симпатизанти.
http://www.bpost.bg/story-read-19780.php