Никола Кърпаров, директор на пловдивския затвор, пред Агенция „Фокус”

Фокус: Какви са битовите условия в пловдивския затвор?
Никола Кърпаров: Битовите условия в пловдивския затвор не се различават съществено, от в който и да е друг затвор в страната. Те отразяват средното ниво и стандарта на живот в българското общество. Министерският съвет и Министерството на правосъдието са разработили една стратегия за развитието на местата за лицата, лишени от свобода в дългосрочен, средносрочен и краткосрочен план. В него частично са залегнали мероприятия, касаещи пловдивския затвор. Едно от тях, които се реализираха през тази година, беше разкриването на новия следствен арест с много добри европейски условия за третиране на задържаните под стража. Новият следствен арест се разкри на мястото на бившия мебелен цех на затвора. Това, което характеризира пловдивския затвор, е обстоятелството, че има пренаселеност на лишените от свобода. Тази пренаселеност ще бъде коригирана до значителна степен от новата наредба за териториалното разпределение на лишените от свобода, като част от лишените от свобода от закрит тип и които са от Пловдивска област ще бъдат пренасочени към пазарджишкия затвор, където има повече жилищна площ и по-малко лишени от свобода.

Фокус: А каква е ситуацията в момента тук, по колко кв. метра се падат на лишен от свобода?
Никола Кърпаров: В момента можем да постигнем някъде около 2,9 кв. м на лишен от свобода, а изискването е минимум 4 кв. м на човек. Когато, обаче бъдат откомандировани една значителна група от около 80 души ще се подобри малко този коефициент. А също така евентуално ще се коригира и пренаселеността на общежитие ”Хеброс”, което е от открит тип, с откриването и въвеждането в действие на новото общежитие от такъв тип „Лилово” към д
старозагорския затвор. Тогава ще се редуцира затворническата маса в общежитие „Хеброс”. Най-добро в това отношение са условията в смолянското общежитие, което също е от отворен тип, където имаме около 5,5 -6 квадрата на лишен от свобода.

Фокус: Колко лишени от свобода в момента излежават присъдите си тук?
Никола Кърпаров: В момента около 960 души. От тях в корпуса на пловдивския затвор са около 680 души.

Фокус: Какви са преобладаващите присъди и за какви престъпления лежат лишените от свобода?
Никола Кърпаров: Преобладаващите присъди са от три до пет години, което е и средната продължителност на пребиваване в затвора. Най-голямата популация са за крадци. Това, което още характеризира пловдивския затвор е и преобладаващата ромска маса. Те са някъде около 60-65% от общия брой на затворниците.

Фокус: Има ли рецидивисти в затвора?
Никола Кърпаров: Да, ние сме затвор за рецидивисти. Имаме осем доживотно осъдени лишени от свобода. За двама от тях ресоциализационният процес трае дълги години, а за единия вече е в доста напреднала фаза. Планираме тази година, може би есента, този лишен от свобода да бъде предложен за връщане обратно в общ отряд с другите лишени от свобода, без това да променя самата присъда. Просто начинът на изтърпяването на присъдата търпи диференциране в зависимост от ефекта на ресоциализация.

Фокус: Какви социални грижи полагате за затворниците? Какво е медицинското им обслужване например?
Никола Кърпаров: Както навсякъде при тези места и ние се грижим за здравето на нашите затворници. Ние имахме най-добре комплектования Медицински център в страната и бих казал с най-добрите показатели по вътрешен ред, регламентация и други. За съжаление тази година ни напуснаха двама специалисти. В края на миналата година – психиатърката, а през май тази година и директорката на Медицинския център. Условията за работа на лекари в затвора са по-неблагоприятни от тези в цивилната среда. В ход е процедура за разрешаване на конкурс за директор на Медицинския център в затвора. Кандидатурите не са чак толкова много, а и мястото не е толкова привлекателно за един добър специалист. Колежката, която ни напусна, беше най-добрият психиатър в системата, с много добра подготовка в специалността си, с изключителна компютърна грамотност, с владеене на чужди езици, с богат клиничен и научен опит. Лишените от свобода имат нужда от психиатър - не малък процент от тях пристигат отвън с поведенчески отклонения, с личностни дефицити, някои от тях в резултат на психиатрични заболявания. Преобладават личностните разстройства сред лишените от свобода-олигофрения, тук-там има и епилепсия.

Фокус: А как се справяте с това сега, когато няма психиатър?
Никола Кърпаров: Ползваме чужда помощ по граждански договори. А и бившата психиатърка проявява колегиалност и ни помага по отделни случаи.

Фокус: А колко психолози имате?
Никола Кърпаров: Психоложки имаме две. Психологичното обслужване на лишените от свобода е на добро ниво. Във всеки затвор, всеки лишен от свобода, след пристигането му, докато е в адаптационния период, е подложен на прегледи, медицински и на психологическо интервю. Правят се също така беседи със социален работник. Всеки от пристигналите има среща с психолог, разкриват се основните свойствени характеристики на личността, тенденции на развитие, вероятно поведение, загатват се елементите на риска от рецидив и други. Работи се по добра методика.

Фокус: Колко са наркоманите в затвора?
Никола Кърпаров: Наркомани има и тенденцията е за нарастване на броя им във всички места за лишаване от свобода в България. Включително и в пловдивския затвор тенденцията е за нарастване на постъпващите наркозависими затворници, чиито престъпления са свързани с разпространение на наркотици – било контрабанда, държане, или разпространение на наркотични вещества.

Фокус: Колко такива лица лежат при вас?
Никола Кърпаров: Може би над 30% от общия брой са или наркозависими, или хора, свързани с наркотиците. Това, което може да звучи успокоително е, че в европейските затвори тази цифра е над 50%. Но за съжаление ние все повече се приближаваме към този неблагоприятен европейски резултат.

Фокус: А как успявате да контролирате тези хора да нямат достъп до наркотици, докато са при вас?
Никола Кърпаров: Това е включено във всички мерки, свързани с пропускателния режим на хора, предмети, хранителни пратки. Понякога, при съмнение се прави проверка и на кореспонденции, за да се види дали съдържат те някакво съмнително вещество, без разбира се да се чете. Служебният състав се обучава непрекъснато по тази тематика, но недостатъчното персонално покритие на щата - имаме незаети щатни бройки, плюс голямата натовареност в работата и голямата изобретателност на лишените от свобода, все пак позволява в затворите епизодично да влизат някои видове наркотици, предимно меки – от рода на марихуаната например. Ако някой от началниците на затвори ви каже, че има затвор, при който на 100% е изключен достъп на наркотици, това просто не е реалистично и не би могло да бъде постигнато. Проблемът е да се сведе това до абсолютния минимум, към което се стремим и ние. И въпреки това ние сме с по-малък достъп на такива вещества. Но има затвори - името им няма да съобщя, защото не е етично, които са с доста повече проблеми в тази насока от нас.

Фокус: Има ли болни от СПИН в затвора?
Никола Кърпаров: Имаме носители на ХИВ, но мисля, че само един е с развитие на болестта. Той в момента е на изследване в Инфекциозна клиника в Пловдив. Носителите на ХИВ са около 10-12 души, като бройката се мени. Но това са външно заразени лица, които пристигат при нас. Те предимно са наркозависими, или такива, които са със сексуални отклонения – хомосексуалисти. Вероятно са го придобили по полов, или по кръвен път.

Фокус: Много ли са хомосексуалистите в затвора?
Никола Кърпаров: Не, дори бих казал, че по-малко такива хора има в затворите, отколкото в обществото.

Фокус: Как става включването в списъците за предсрочно освобождаване и възможни ли са корупционни схеми тук?
Никола Кърпаров: В някои случаи се преувеличават нещата. Методиката за предлагането на всеки един лишен от свобода за предсрочно освобождаване е регламентирана и строго фиксирана в рамките на закона и с разпореждане на главната дирекция. Това са регламентирани неща, които никой от нас не може да избегне, нито пък да заобиколи. Една гаранция за недопускане на корупция и за нейното минимизиране са многото длъжностни лица, които участват в процеса на подбора на лишените от свобода, които ще бъдат представени с предложение на комисия на окръжния съд за предсрочно освобождаване. В този голям кръг длъжностни лица първоначално влизат социалните работници, които имат най-преки впечатления, производствените комисии, които също имат пряко отношение, след това тези предложения минават през началника на общежитието и стигат до началника на затвора, който също си дава мнението. В този процес има и форма на граждански и съдебен контрол, под формата на външни комисии. Многото длъжностни лица, които взимат отношение, публичността на критериите, по които се преценяват кандидатурите, до голяма степен изключват елемент на корупция.

Фокус: Но не съвсем. Варианти има все пак, нали?
Никола Кърпаров: Варианти има, но е малко възможно, почти нищожни са те. Дори и някъде по веригата някой да си наложи мнението, почти невъзможно е, защото всичко това е и въпрос на гласуване. Твърде много длъжностни лица участват, за да могат да бъдат корумпирани.

Фокус: А къде другаде в затвора е възможно да се появи корупция?
Никола Кърпаров: Корупционно отношение би могло да бъде заподозряно от страна на персонала при нееднаквото третиране на някой от затворниците, или нееднакво прилагане на законови критерии, или по-точно когато е нарушен законов критерий. За повечето от тези неща има поставени формални юридически предпоставки като срокове, вид режим, след това психопедагогически критерии – поведенческо отношение към труда, полагане на обществено полезен труд. След това идва оценка на риска, която е основният професионален критерии за развитие на лишените от свобода в по-благоприятна посока на третиране, или обратното. Дали да бъде предложен за по-лек режим, като например от затвор закрит тип да премине в общежитие в открит тип. Или ако има негативно поведение и системни груби нарушения може да има движение в обратна посока. Но тези всичките критерии са публични, те се обсъждат на съвещания на различните сектори, така че този голям елемент на публичност, плюс механизмите на контрол максимално изключват елемента корупция. Може да има някой отношение в даден момент дали определен човек да бъде предложен за работа при конкуренцията за малкото работни места. Това е допустимо, но във всяка човешка дейност има елементи на грешка. Това по-скоро се дължи на неголяма опитност и преценка, а може и на чисто емоционални причини на съответния служител, отколкото на корупция. Плюс това на нас ни се правят много проверки отвсякъде – от Министерството на правосъдието, от Прокуратура, от Инспектората, от Главна дирекция. Имаме и форми на граждански контрол - журналисти, омбудсман и т. н. Всичко това държи служителите в напрежение и ги принуждава те да бъдат по-изрядни в своята работа.

Фокус: Споменахте, че имате дефицит на служители. Какви са те?
Никола Кърпаров: Имаме недостиг на надзорно-охранителен състав –и в корпуса, и в двете общежития – около седем-осем служители. Имаме незаети социални бройки – две в смолянското общежитие и в корпуса на затвора, и двете свободни места в Медицинския център, което е най-сериозният ни проблем. Защото на ден тук минават минимум 50-60 души, които се записват за прегледи. Едно джипи, като му дойдат днес 60 души, можете да си представите какъв би бил интензитетът на работата му. Сегашният ни лекар е с достатъчно богат опит и засега спокойно се справя. Ползваме епизодично и помощта на лекаря на ареста, но за момента липсата на директор на Медицинския център и психиатър определено затруднява работата там.

Фокус: Защо не назначавате надзиратели? Няма желаещи, или е тромава процедурата за това ?
Никола Кърпаров: Желаещи има, но е по-бавна процедурата, а вероятно има и стремеж в министерството за известна икономия на работна ръка.

Фокус: Какъв е броят на служителите ви сега и достатъчен ли е той?
Никола Кърпаров: Не е редно да го казвам, но във всички случаи следва да подчертаем, че в българските затвори, включително и в нашия, съотношението служител-затворник не е такова, каквото се изисква според европейските стандарти и каквито са добрите практики по европейските затвори. Там се изисква или паритет, или много лек превес на затворниците. Докато при нас обикновено това съотношение е 1 към 4, в Европа 1 към 3, не повече. Даже в някои затвори, в английските например, съотношението е обратно - служителите преобладават над затворниците. При нас засега това е само въпрос на мечта за ръководствата на затворите. Сами разбирате, че с повече персонал, по-лесно се работи. Многото промени в нормативната уредба и многото изисквания, които се поставят пред персонала в затворническата администрация, прави нашата работа все по-трудна и не чак толкова авторитетна както миналите години. Трудовото възнаграждение общо взето изостава донякъде в сравнение с водещи частни фирми. Сега трудът на обикновените надзиратели не е достатъчно заплатен.

Фокус: Има ли наказани надзиратели в затвора в Пловдив и за какво най-често?
Никола Кърпаров: Има и наградени, има и наказани за пропуски в служебната дейност - недоглеждане, недостатъчна преценка на някои рискови ситуации, но не и за личностни отношения между затворници и служители. Пловдивският затвор се слави с две неща, едното от които е, че повече от 20 години нямаме опити за бягство от корпуса. Ние и сливенският затвор сме може би сме единствените в страната, които могат да се похвалят с това. Второто хубаво нещо е, че нямаме посегателства от страна на затворници към персонал, или от персонал към затворници, което да доведе до някакви средни, или тежки телесни повреди. Освен това нямаме и опити за убийства. Докато в европейски места за лишаване от свобода има такива ситуации.

Фокус: А жалват ли често се затворници от служители в затвора?
Никола Кърпаров: Жалби има много. Във всички такива места лишените от свобода акцентират предимно върху правата си, волно и неволно забравят раздела „Задължения”, защото те смятат, че имат само права. И основният мотив е, че като са в затвора не са лишени от права. Да, но не са и с повече права, отколкото другите. Като пример за това е медицинско обслужване на лишен от свобода, който не е бил здравно осигуряван, преди да постъпи в затвора. Когато постъпи при нас държавата поема неговото здравно осигуряване, но ако той има повече от три неплатени вноски, не може да ползва пакета услуги на Здравната каса. А затворът няма правна и финансова възможност да се плаща за него със задна дата. Но тук те решават, че щом са затворници, значи всичките свои заболявания трябва тук да ги излекуваме. Идват си отвън с определени заболявания и искат тук да им се приложи лечение и всичко това трябва да бъде за сметка на републиканския бюджет. В това отношение те искат да са много по-добре третирани, отколкото другите български граждани. Това обаче не е редно и е невъзможно. Всеки от тях смята, че ако не му се даде някоя привилегия може да протестира. За да получиш допълнителен бонус трябва да имаш положителни прояви, а те не оценяват самокритично своето поведение. И започват жалбите до различни инстанции. Гладните им стачки траят от ден до пладне, но не са сериозно решение. Имахме в миналото един печатар, който гладуваше сериозно наистина, но и той поемаше някакви витамини, с които се поддържаше.

Фокус: Стават ли често сбивания, или пререкания в затвора ?
Никола Кърпаров: Да, дребни пререкания има, но групови тежки сбивания и етнически конфликти слаба Богу при нас няма. Може да си ударят по някой шамар, или да си кажат по някоя псувня, например, но само толкова.

Фокус: Кои са най-мразените тук?
Никола Кърпаров: Педофилите са най-мразената категория лишени от свобода от самите лишени от свобода. Те са сериозен проблем и за администрацията, защото ние трябва да ги опазваме и от останалите затворници. Педофилите и геронтофили наистина са категория затворници, които са доста претенциозни. Те не осъзнават престъплението, което са извършили, някои дори се гордеят с това престъпление. Имахме подобен случай с педофил, който създаваше доста проблеми и на затворниците, и на надзирателите, и на съдии и на всички, които служебно е трябвало да работят с него. Всичките ние сме били обвинявани от него, или наричани „педерасти, изверги, мошеници, крадци”, всички други са му виновни с изключение на него самият. И той разбира се получи съответното отношение от другите.

Фокус: Г-н Кърпаров, какво мислите за размерът и тежестта на наказанията, регламентирани от Наказателния кодекс у нас?
Никола Кърпаров: Като бивш съдия аз не мисля, че размерът и тежестта на санкцията е средството за борба с престъпността у нас. По-голям успех би имала тази борба при незабавното прилагане на закона. И това е с много по-голяма тежест отколкото тежестта на самата санкция. Колкото и години да му сложиш да излежи престъпникът, ако един съдебен процес трае седем, осем години ефектът от наказанието ще е по-малък, отколкото ако още първата година го осъдят дори на по-малко години. Тежестта на наказанията не е единственото и най-важно средство в борбата с престъпността. Има достатъчно закони у нас. Въпрос на държавна и институционална воля е те да се прилагат правилно.
http://www.focus-news.net/?id=f12509