Пет дни преди да навърши 77 години почина писателят Дончо Цончев.

Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва гимназия в София и геология в СУ "Климент Охридски" (1959 г.).

Той е бил завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1968-1970), заместник-главен редактор на "Профиздат" (1970-1973), завеждащ отдел "Българска литература" в списание "Съвременник" (1973-1989). Бил е и директор на списание "Лов и риболов", основател и директор на вестник "Наслука". Цончев е депутат в 40-то Народно събрание (2005-2009). През 2004 г. е награден с орден "Стара планина" - първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата седемдесетгодишнина.

На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет. Автор е на близо 60 книги с проза и публицистика. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми, сред които "Мъже без вратовръзки", "Роман на колелета", "Червени слонове", "Опасни типове", "Почти любовна история", "Принцовете", "Ако можехме да ги чуем", "Звезден прах", "Къщата на песните".

Поклон пред светлата му памет!

Голям беше, голям и ще си остане! Припомням си "Принцовете". Кой би посмял да напише подобно нещо по онова време. Той посмя - той големият Дончо Цончев!

Любим български писател!!! Поклон пред паметта му!

Пред този, който избра "красивата версия", защото търсеше и вярваше в доброто и силата на човешкия разум!