По тоталитарно време нямаше разузнавачи ергени. Бракът бе неотменимо условие за приемане както в страховитото Първо главно, така и в тайнственото РУМНО. Задължително също като членството в БКП и желязното физическо здраве примерно. Съображението бе следното: пратеният зад граница ерген е прекалено уязвим откъм провокации.

В новия проектозакон за Държавна агенция разузнаване (ДАР) такова изискване липсва.

То и навремето не бе изписано черно на бяло, но се спазваше. Дали обаче и то не трябва да се добави в доста суровия документ, внесен тези дни в Народното събрание от депутатите Димо Гяуров и Иван Костов?

В него и без това зеят доста дупки. Като например елементарната подробност, че ДАР работи изключително извън страната. Защото, както са изписани, задачите на разузнавачите напълно съвпадат със задачите, които решават ДАНС и ГДБОП вътре в страната.

Или да вземем липсата на регламент при работа под прикритие. Слушал съм истории как навремето легендирани служители са се издънвали в нестандартни ситуации като стачки например. Както подозирате, нашите дисциплинирани разведчици предпочитали да стоят настрана от синдикалната дейност. Веднъж аут от стачка, втори път и на третия се самоосветили. Е, как да стачкуват, като нямат право на профсъюзна дейност?

Това обаче са подробности, които евентуално биха били отстранени при обсъждането на закона.

Големият въпрос всъщност е необходимо ли е обединяването на Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация" на МО, или не?

Защото закон трябва да има - по това спор няма. Едното обаче не е равно на другото. Тоест закон може да има, без обаче двете служби да се събират в една. Това е мнението на професионални разузнавачи и от двете служби. Те са удивително единни в позицията, че проектозаконът ще обезличи двете разведки. Че призивът за упражняване на сериозен граждански контрол е резонен, стига да не го подменят с политически контрол.

Най-силният аргумент на вносителите е ниската ефективност в работата на двете спецслужби като резултат от дублиране на работата. Да допуснем, че е така. По този начин обаче се пише ниска оценка на управляващите, които са поставяли едни и същи задачи на разведките.

Защото разузнавачите са изпълнители - правят това, което им заповядат началниците. Те не могат да носят отговорност, че военният министър, който е политическо лице, освен военнополитически, поставя и задачи за добиване на чисто политическа информация.

Ако шефът на военната разведка е професионалист, може и да се опъне на нетипичните задачи. Но ако е политическо назначение, контрата остава в службата.

А къде в този случай остава Съветът за сигурност към Министерския съвет? Не е ли той органът, който трябва да координира поставянето на задачи?

Без съмнение една от целите на законопроекта е НРС да премине от президента към премиера. Това в случая едва ли е най-важното. Защото игнорирането на държавния глава можеше да се постигне и без да се създава нова структура.

Министърът на отбраната Аню Ангелов вече обяви, че ще разработи закон за военното разузнаване. Какво пречи по същата схема да се измисли и закон за цивилното, който ще го преподчини на изпълнителната власт?!

Не е важно кой на кого е подчинен, важното е да има резултат от работата.

Мотивът за недостига на пари също е сериозен. Наистина да храниш две деца не е като да се грижиш само за едно. Животът обаче многократно е доказвал, че много по-надеждна е информацията от два източника. Особено когато става дума за националната сигурност на страната. Нека разчитаме на НАТО и американците, но преди това да разчитаме на самите себе си.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=648830