Ал Бано Каризи приема екипа на “непознатиТЕ” в имението си край Челино Сан Марко в Южна Италия. Благодарение на Яна Янчева ние имаме шанса да прекараме няколко дни в имението му. Ал Бано отново е във върхова форма. Обикаля света, изнася концерти, записва албуми.

Остава си най-продаваният италиански изпълнител заедно с Ерос Рамацоти. На 67 години той няма какво да губи, след като изгуби преди години голямата си дъщеря във водите край Ню Орлианс. Семейната драма слага край на отношенията му със съпругата Ромина. След края на дуета Ал Бано и Ромина Пауър Каризи прави остър завой и се връща към самостоятелната певческа кариера. В живота му се появява друга жена, която му ражда още две деца.

Ал Бано ще бъде 12 часа в София, за да види днес филма, посветен на живота му - “Пътят към щастието” на режисьорката Ема Константинова, оператора Калоян Божилов и журналиста Георги Тошев в Дома на киното от 19 ч. На 12 декември Ал Бано ще раздава автографи в 12 ч на щанда на "Сиела" в НДК на панаира на книгата върху биографията си "Това е моят живот". На 26 декември Би Ти Ви ще излъчи филма в поредицата “непознатиТЕ”.

- Ал Бано, в какво откривате смисъл днес, когато сте на 67 години?

- В простите неща, в това да се събуждам, да виждам изгрева, да знам, че ще видя майка си, децата ми, приятелите, конете и другите животни в имението. Да знам, че съм необходим. Това ми дава енергия за деня.

- За вашата работа е необходима много енергия...

- В Челино, където съм роден и израснал, черпя силата, от която се нуждая... не само за музиката, концертите, а най-вече, за да продължа по пътя си.

- Обичате ли да оставате сам?

- Да, защото почти през цялото време съм заобиколен от хора, а понякога трябва да останеш сам, за да осъзнаеш какво правиш, какво искаш, какво се случва в отношенията между теб и останалите хора, а това се вижда по-ясно, когато си сам...

- А как се появи музиката във вашия живот?

- Започнах да мисля за музика, когато бях, струва ми се, 6-7-годишен. Благодаря на бога, че близо до моето село беше роден господин Доменико Модуньо - Господин “Воларе”... За мен това беше същинско чудо - един мъж от Юга да стане толкова известен певец и да добие световна слава. Тогава си казах - щом този човек е успял, щом за него е било възможно, защо да не бъде и за мен?

- Как обаче професионално започнахте да се занимавате с музика?

- Работех какво ли не - сервитьор, в строителството. Най-накрая попаднах на една обява на “Клана Челентано”, които търсеха нови таланти. Това беше моят първи сблъсък със света на професионалната музика.

Беше наистина прекрасно. Неповторимо време. Представете си само - животът ми се промени напълно само за ден. Изведнъж аз вече работех за един от най-известните изпълнители по света от онова време - Адриано Челентано!

Аз участвах като подгряващ певец заедно с другите млади таланти в началото на неговите концерти, а после той излизаше на сцената... За мен това беше голяма школа. Много важен и вълнуващ момент в живота ми. Прекарах с него 2 години и научих много.

- А коя е първата песен, която записахте?

- Спомням си първия си запис. Това бяха два кавъра - първият на песента „Акрос дъ стрийт" на Джин Питни, която беше много популярна по онова време, а другият беше "Менс темптейшън" на "Темптейшънс". Продуцентите ме предизвикаха: "Ако успееш да се справиш с изпълнението на тази песен, ще ти дадем възможност да направиш запис."

Тогава не знаех и дума английски, но слушах внимателно, изучавах звученето, записвах си думите и когато се почувствах достатъчно уверен, отидох при тях и им казах: "Готов съм!"

- Кога се почувствахте звезда?

- Истински популярен се почувствах, когато ме потърсиха от филмовата индустрия. По онова време беше обичайно, ако някоя песен отбележи продажби от над 1 милион копия, да се правят музикални филми със същото заглавие. Аз нямах никакъв опит с киното и им казах:

“Аз не съм актьор. Не знам дали мога да се справя", а те ме успокоиха: "Не се притеснявай за нищо. Ще работиш с големи актьори - Франко Франки, Чичо Инграсия, Нино Таранто и Ромина Пауър.”

- Това ли е началото на вашата любовна история с Ромина, която промени живота ви?

- Трябваше да мине още малко време. Истината е, че в началото Ромина не ми направи никакво впечатление. Едно американско момиче с американски стил, и толкова. Наистина нямах към нея никакво отношение, никакъв интерес, нищо...

Но после ден след ден започнах да откривам у нея една невероятна жена. Тя приемаше снимките като работа, а не като възможност да позира пред камерата. Странеше винаги от суетнята и празните разговорите на снимачната площадка. Предпочиташе уединението. Интересно, че аз имах точно същото отношение. Когато идваше ред на моите сцени, аз отивах и ги изигравах, а след това предпочитах да се усамотя. Тя правеше същото за разлика от всички останали, които все гледаха да са близо до продуцента или режисьора.

Тогава си казах: “Тази жена е като мен!”

И така малко по малко нещо се случи... Разменяхме си погледи, изучавахме се и този безсловесен език казваше повече от думите.

Един ден трябваше да заснемем сцената с първата ни целувка... "Камера? Работи! Начало! - Знаеш ли, мисля, че съм влюбен в теб. - Аз също! Целувка... и аз правя грешка, правим втори дубъл: " Начало! - Знаеш ли, мисля, че съм влюбен в теб?” Още веднъж - целувка, и аз отново правя грешка... Повторихме го 4 пъти, но беше толкова вълнуващо! Мисля си, че в този момент между нас се случи нещо...

- Как свърши тази приказка?

- Като всяка приказка тя имаше своя край. Нашият беше по-драматичен, защото беше свързан с изчезването на голямата ни дъщеря. Едно трудно изпитание, което промени живота ни. Но това е тема, за която подробно разказвам в книгата си. Прочетете я!

След визитата си в нашата страна, изпълнителят на "Феличита" и "Шаразан" ще отпътува за Атина за коледните празници.

ShortCut production и Яна Янчева канят Ал Бано да се срещни със своите почитатели в София и да уговорят концерт догодина в България. Докато е у нас, той ще използва времето да уточни подробностите за бъдещата си изява.

ГЕОРГИ ТОШЕВ, АВТОР И ПРОДУЦЕНТ НА "НЕПОЗНАТИТЕ" ПО BTV