2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Минималната заплата става 270 лв. от днес. Досега най-ниското възнаграждение беше 240 лв. Вдигат се и вдовишките добавките към пенсиите с 6,5 процента – от 20 на 26.5% от пенсията на починалия съпруг/а.
Съгласно постановление на Министерския съвет от 29 юни 2011 г. автоматично с промяната на минималната работна заплата се променя и размерът на други 54 плащания, регламентирани в нормативни документи.
По-високата минимална заплата ще повиши таксата за преглед при личния лекар, която ще стане 2.70 лв. Ще поскъпне и престоят в болница, който е 2% от най-ниското възнаграждение.
Сред обвързаните плащания с минималната заплата са партийните субсидии и възнагражденията в контролни органи на много институции и в бордовете на държавните фирми. Преди няколко месеца министърът на финансите Симеон Дянков каза, че до края на октомври правителството, бизнесът и синдикатите ще прегледат всички зависимости в съвета за тристранно сътрудничество и ще решат кои от тях да отпаднат от 2012 г.
По-голямата минимална заплата обаче ще увеличи и удръжките за осигуровки и данъци. Сметката показва, че при 270 лв. брутно възнаграждение след плащането им остават 211 лв. или колкото е официалният праг на бедност.
Според изчисленията на Дянков повишаването на минималната заплата ще струва на бюджета около 15-20 млн. лв. Разходите за частния сектор обаче ще са много по-големи. По данни на Националния статистически институт през 2010 г. наетите на минимална заплата са около 120 хил. души. От тях 20 хил. са в бюджетната сфера.
В същото време институтът излезе и с данни, според които разходите на домакинствата се увеличават значително по-бързо в сравнение с доходите им през второто тримесечие на годината. Българите запазват потреблението си, но дават все повече пари за стоки от първа необходимост – като храна, лекарства и транспорт. В същото време доходите им се увеличават с доста по-бавни темпове, като по този начин се засилва чувството за обедняване сред хората.
За периода от април до юни средно всеки човек е похарчил по 870 лева, като близо половината от тях е дал за храна и разходите, свързани със жилището му – като вода, електричество и други. Средният доход пък е бил 940 лева, което означава, че общо за трите месеца един човек е можел да спести 70 лева. Тревожна обаче е тенденцията, че разходите за второто тримесечие на годината са се увеличили с повече от 8 на сто спрямо същия период на 2010 година. За сметка на това приходите са скочили с по-малко от 4 на сто или темпът на нарастването им е два пъти по-бавен.
Разходите за храна и безалкохолни са се покачили с около 2 на сто, въпреки че хората не са започнали да купуват повече стоки от тази група. Алкохолът и тютюневите изделия също струват с повече от 2 на сто повече на домакинствата, отколкото през периода от април до юни миналата година. Сериозен скок има при разходите за здравеопазване – с 11,5 на сто.