Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2013 08:07 - 140 г. от обесването на Левски
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 492 Коментари: 1 Гласове:
2



Навършват се 140 години от деня, в който Васил Левски увисна на Бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола.

Днес коленичим отново пред паметника на Левски в центъра на София. Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой на времето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.

През годините Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето тръгна и загина под Еверест също с портрет на Левски в себе си.

Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, но най-големите страсти се разгоряха около 19 февруари, а не около датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски отново беше икона и неговата личност предизвика яростни спорове. Д-р Желев, тогавашният дисидент и по-късно първи демократично избран президент на България, беше написал статия за Левски, която предизвика яростта на властите и беше забранена, защото той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната практика.

Покойният проф. Николай Генчев, известен историк и изследовател на делото на Левски, тогава излагаше една модерна гледна точка, в противовес на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски. Сега отново се чуват такива гласове, въпреки, че не е ясно защо са ни – може би, за да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – въпреки, че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още "чиста и свята република", както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода.

Вече се отказахме от всенародната акция да се строи паметник на Левски, но пък все още не сме се отказали да оневиним поп Кръстьо за предателството, може би отново от гузна съвест. Има много исторически и литературни мистификации и едната от тях е свързана със знаменитата строфа от стихотворението на Христо Ботев за Левски. Изследователят на творчеството на Ботев Илия Тодоров твърди, че автентичната строфа за бесилото в стихотворението "Дякон Васил Левски" не е "виси на него със страшна сила", а "Със страшна сила зимата пее свойта зла песен". Това е станало заради разместен куплет и пунктуация в по-късната редакция на стихотворението от Захари Стоянов и така тръгва като крилат израз, превърнал се в шаблон.

Едва ли можем да отсеем всичко привнесено в образа на Левски, а и въобще в нашата история и литература, но така или иначе Левски си остава най-великият българин. А за какво ни трябва – всеки може сам да си отговори, както казва проф. Генчев в тази далечна за нас 1987 година – но не за да казваме на децата – не чупи тази пейка, защото Левски не би я счупил. "Защото той е един национален капитал, който проникнат в историческата памет и в националното съзнание, създава национално самочувствие, създава възможности да видим кое е лошото и доброто, създава ни възможности като личности да се съизмерим, като народ да се съизмерим. Това е голямото измерение на Левски", казва проф. Николай Генчев в един документален филм от 1987 година – "Левски и ние".

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той още не е навършил 36 години.


Тагове:   Левски,   годишнина,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


1. zss - Радослав Гочев
19.02.2013 09:40
Васил Левски е един от най великите Българи,нека да бъде пример с делото пред всички нас.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 10989750
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36661
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930