В началото на 70-те години Великобритания бе изоставаща, трудна за управление и глобално ирелевантна - всичко това в резултат на натрупването на следвоенните социалистически реформи. Маргарет Тачър, дошла на власт през 1979 г. като първата жена премиер в историята на Великобритания и Европа, върна страната в групата на великите сили.



Възхвалявана, уважавана, критикувана и мразена, тя си остана една от най-противоречивите фигури на ХХ век. Почти всички така и не разбраха докрай особеностите на нейната личност, стила й на управление и характера на постиженията й.

Клеър Берлински от "Ню Йорк таймс" се спря преди две години на няколко от погрешните представи за Желязната лейди, пише очерк на "Дневник".

Лятото на 1984г. - миньор с маска на Тачър по време на демонстрация пред парламента в Лондон.

1. Тя никога не отстъпи

Не е вярно. Гениалността й бе в способността й да си подбира битките внимателно и да избягва онези, които не може да спечели. През 1981 г. например Националният съюз на миньорите (най-мощният британски синдикат) заплаши със стачка. Въпреки настойчивите предупреждения от нейните съветници Тачър не се подготвя за конфликт с миньорите и капитулира веднага на исканията им.

Следващите три години тя прекарва в подготовка за сблъсъка с тях - правителството й натрупва запас от въглища, изработва схеми за вкарване на стратегически химикали в електроцентралите, за да работят, променя законите за профсъюзната дейност и инфилтрира агенти на MI5 в миньорските среди.

Когато през 1984 г. избухва следващата стачка, тя вече е готова. Предишните протести са приключвали за няколко седмици. Не и този. В продължение на година Великобритания следи кой първи ще отстъпи, а премиерът продължава настъплението си с пресметлива безмилостност, която стъписва публиката. След този конфликт нито синдикатите, нито лейбъристите успяват да възстановят предишната си сила.

2. Тачър е била претенциозна, старомодна и обичаща да поучава в морал

Не съвсем. Както споделят нейни колеги, тя е имала доста цветисто чувство за хумор и не се е притеснявала особено, когато министрите й затънат в някой кален скандал с изневяра.

Един от помощниците й си спомня как отчаяно се е опитвал да постигне цивилизован компромис между нея и министъра на икономиката, докато спорели за бюджета. Усилията му отишли на кино, когато една вечер Тачър се прибрала на "Даунинг стрит" 10 от Камарата на общините подпийнала и установила, че министърът й провежда тайна среща по въпроса. Тя нахълтала непоканена, изритала обувките си, подвила крака на канапето и казала: "Е, господа, да приключим с това веднага, нали?" Тя се държа като царицата на кошера и уреди нещата в своя полза, спомня си нейният помощник.

След това други участници реагирали с: "Уау, не беше ли тя секси тази вечер?"

Президентът Франсоа Митеран ще каже по-късно за нея, че била като Брижит Бардо с очите на Калигула.

Май 1984г. - в кампанията си тя настояваше да се говори откровено за Европа и за мястото на Великобритания в нея.

3. Тачър е била против обединението на Европа

Тя бе известен евроскептик. Но странната истина е, че през по-голяма част от кариерата си тя е страстен защитник на европейското обединение. През 1975 г. тя повежда фракция на консерваторите в кампанията "Гласувайте с "Да" на референдума за това дали Великобритания да остане в Единния пазар (ЕИО, предшественикът на днешния ЕС). Нейна инициатива е и Актът за единна Европа от 1986 г., който ревизира Римския договор и разширява властта на Европейската икономическа общност (ЕИО).

Тачър бе заклет еврофил до един определен момент - когато изникна въпросът за единната валута. Това според нея ще изисква единна европейска икономическа политика и ще остави Великобритания без достъп до ключови икономически инструменти на суверенното правителство.

През октомври 1997 г. тогавашният финансов министър - лейбъристът Гордън Браун, обявява, че министерството ще проведе 5 теста за оценка дали има икономически основания за присъединяване към еврото. Тачър би могла да напише тези тестове. Историята доказа правотата й.

Декември 1979г. - Тачър на посещение във Вашингтон с президента Джими Картър.

4. Никой не би се противопоставял на Лондон, ако тя все още беше на власт

Често казват, че ако Маргарет Тачър беше на власт, Великобритания нямаше да е "такава бъркотия". Когато неотдавна беше щурмувано британското посолство в Иран, британските медии твърдяха, че никой не би посмял да направи подобно нещо, ако Желязната лейди бе начело.

Но през 1979 г. тя отказва на президента Джими Картър да направи зрелищна демонстрация с изтегляне на дипломатически персонал от Техеран, "защото това едва ли ще впечатли иранците и защото ще бъдат застрашени малцината останали в посолството". През 1984 г. от либийското посолство в Лондон е открита стрелба по демонстрация и е убит млад британски полицай. Въпреки яростните критики в медиите тя позволява убийците да напуснат страната и да се измъкнат от правосъдието. Защо? Защото се опасява от отмъщение срещу британските граждани в Либия.
Ето това са случаите, за които днес казват, че не биха били позволени, "ако Тачър беше на власт". Само че те станаха, докато тя беше на власт.

През 1996г. тя продължаваше да изнася лекции на форуми на световни лидери.

5. Тачъризмът причини глобалната финансова криза

Това е една от най-сбърканите идеи, свързвани с Тачър. Вярно, че провалът на регулаторните режими беше съществен фактор за финансовия колапс от 2008 г. Вярно е също, че Тачър бе защитник на дерегулирането. В добре известен случай, докато е лидер на опозицията, веднъж тя прекъсва пламенна реч на съпартиец за "средния път", който партията трябвало да следва. Тя изважда екземпляр от "Конституция на свободата" на Фридрих фон Хайек, вдига високо книгата, след което я удря на масата и казва: "В това вярваме!"
Но дерегулацията, която тя преследваше, няма нищо общо с липсата на надзор, довела до рухването на Уолстрийт. Преди Тачър комисии от чиновници са определяли какви коли би трябвало да карат британците. Това е дерегулацията, на която тя сложи край. Тачър бе защитник на регулацията, която помага на свободните пазари да функционират правилно. Нарича се върховенство на закона.

Тя подкрепяше строгите банкови регулации. През 1986г. законът за финансовите услуги  например (противно на репутацията му) затвори пробойните в законите за защита на инвеститорите, увеличи правомощията на регулаторните органи и приложи едни и същи стандарти за защита на инвеститорите в широк кръг дейности на финансовия пазар.

Тачър вярваше в спестовността, спечелените с труд пари и балансираните бюджети, захранвани от частна инициатива. Безконтролната експанзия на дълговете в западните икономики, която се случи след нейното управление, би я отвратила.