Не очаквайте да споделя колко съм разочарована. Няма да кажа с какъв трепет очаквах откриването на това знаменателно за Пловдив събитие. Няма да правя паралел с 1999 г., когато Пловдив беше съпътстваща столица /европейски месец/ на културата на немския Ваймар, и не заради 20-те години разлика, нито пък заради това, че съм участвала в подготовката.

Няма да си призная, че съм от онези оптимисти, които до последния момент очакваха българската, пловдивската култура и дух да изригнат от вавилонската кула.

Раздвоена съм между местния шовинизъм и гордост, че именно Пловдив получи признанието да бъде европейска столица, от една страна, и голата истина – от друга. Да, в началото на една дълга поредица от културни събития сме. Но именно началото трябваше да бъде ударно.

Е, беше ударно, с мегаломанската кула и удивителната заря. И толкова. Южняшкият ни темперамент трудно смля стерилността и семплостта на спектакъла. Нямаше я наситеността на толкова пластове исторически епохи и култура в града. А знаете ли, че в Пловдив се говорят 26 езика и има представители на толкова националности?

Очаквах басът на Борис Христов да се понесе и да стопли сърцата на мръзнещите зрители, но не би! Моите почитания към Теодосий Спасов, но имаме пловдивски „еквивалент” – Владимир Величков. Гласът на космическата Валя се удави в грандиозната заря, а преди това звукът на кукерите и на хористите се стопи всред електронно-лазерното шоу.

Опаковката беше хубава – лъскава, шумяща, примамваща, но лишена от съдържание. 

Като всички предварително акредитирани журналисти, аз съм сред привилегированите да получа топло одеяло и шал. А другите? Организаторите препоръчаха зрителите да отидат още към 17 ч. до сцената, за да си вземат одеялце или шалче. Отидоха, взеха си, някои се наредиха дори два-три пъти. Но сред публиката по време на самото откриване единици бяха онези, загърнатите с подаръка.

В западната зрителска зона звукът кънтеше като ехо и не се разбираше нищо. Неприятно стечение на обстоятелствата беше силният вятър, който носеше звука в обратна посока, но ми се струва, че толкова печена компания като Phase 7 би трябвало да предвиди подобна вероятност.

Популярната максима в маркетинга: „Дори лошата реклама е реклама, важното е да се споменава името ти”, всъщност в случая оставя горчив вкус в устата. Дори грандиозната заря, за която ще се говори през цялата 2019-а, или атрактивното огнено шоу в Пеещите фонтани няма да успеят да изчистят лошия привкус.

Ако имаше вариант за втори дубъл на откриването на Европейската столица на културата – Пловдив 2019, горещо бих го препоръчала!

* * * * * * * 

Бях толкова разочарована от живия спектакъл, че ми бяха необходими повече от 24 ч. да събера сили и да гледам записа в youtube. Разликата е впечатляваща.

* * * * * * * 
снимки: Божидар Костадинов, Лина Кривошиева, Лина Кривошиева, Мария Стайкова, пресцентър ЕСК-2019