Мишени: ЦРУ транспортира и задържа незаконно затворници на европейска територия
Доклад на Reprieve и Access Info Europe за тайните американски затвори
Тереза Манджукова, ПДИ


През декември 2011 неправителствените организации Reprieve и Access Info Europe публикуваха доклад за незаконното транспортиране и задържане на затворници от ЦРУ на територията на европейски държави. Информацията е събрана чрез заявления за достъп до информация, подадени в 28 държави.  

Предистория

Незаконният превоз и задържане на затворници е част от политиката на президента Буш, който на 6 септември 2006 признава за тайна мрежа затвори на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) извън САЩ. Подозренията за незаконно транспортиране и задържане добиват публичност през 2005, когато международната организация Human Rights Watch разкрива съществуването на центрове за задържане, където заподозрени за връзки с терористичната организация Ал-Кайда са подлагани на изтезания и нечовешко отношение. Тогавашният външен министър на Великобритания, Маргарет Бекет в писмен отговор на парламентарен въпрос пояснява, че правителството на Обединеното кралство знае за тайните затвори преди президентът Буш да признае съществуването им. В отговор Съветът на Европа започва проверка за предполагаемото използване на европейски държави с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници. Институциите на Европейския съюз съдействат по всякакъв начин на Комитета по правни въпроси и човешки права и Венецианската комисия към Съвета на Европа за разкриването на мрежата от тайни затвори. Международни организации сред които Statewatch, Amnesty International и Human Rights Watch продължават своето разследване (установява се, че затвори има в Полша, Румъния, Македония, а Италия и Португалия са важни спирки за презареждане на самолетите по пътя им за Африка, Афганистан и Близкия Изток).

През юни 2006 Съветът на Европа публикува доклад[1] за участието на европейски държави в незаконния превоз на затворници. Докладът установява, че съществуват затвори, контролирани от ЦРУ, където заподозрени терористи, но без обвинения, са подлагани на мъчения, а по-късно са транспортирани към затвора в Гуантанамо, Куба (известен с прилагането на спорни техники при разпит, задържания без съдебен процес и липса на всякаква правна помощ). Докладът фокусира 55 граждански полета в европейското въздушно пространство, експлоатирани от ЦРУ. Самолетите са кацали на Стария континент и са извършвани извънредни предавания на затворници[2].

Европейският парламент провежда независимо разследване и назначава Временна комисия, която установява, че в периода 2001-2005 са извършени най-малко 1245 граждански полета, много от които с дестинация Гуантанамо[3].  

През 2010  Reprieve и Access Info Europe проследяват нови полети, извършващи незаконно транспортиране и подават заявления за достъп до 28 държави (до компетентните граждански въздухоплавателни администрации), за да попълнят липсващите части на пъзела. Със заявленията се иска информация за начална точка, дестинация и кацания на полети между 2002 и 2006.

Резултатите са обобщени в доклад издаден от Reprieve и Access Info Europe, публикуван на 15 декември 2011.

Резултати

Седем от запитаните 28 държави са дали информация, почти половината (13 или 46 %) са отказали мълчаливо, а три мотивирано са отказали достъп. Пет държави са отговорили, че нямат подобна информация.

Заявления са подадени и до Евроконтрол, Европейската организация за безопасност на въздухоплаването, която съществено подпомага Съвета на Европа и на Европейския парламент и предоставя важна информация за установяването на участие на европейски държави в незаконното транспортиране. През 2008 Евроконтрол предоставя на правителството на Дания 150 страници с данни за полети. Въпреки  декларираната воля за прозрачност, Евроконтрол отказва да предостави информация на основание, че не е задължен субект според Регламент (ЕО) № 1049/2001.

Интересни са

случаите на изричен отказ  

Португалия

От докладите на Съвета на Европа и на Европейския парламент става ясно, че Португалия е важна спирка  за презареждане на заподозрените самолети по пътя им за Африка, Афганистан и Близкия Изток. През 2006 португалската въздухоплавателна администрация дава сведения за девет кацания. За тях се иска информация и през 2011, но този път институцията отказва информация на основание, че данните се отнасят за граждански частни полети и няма съгласие за предоставянето й. Отказът е обжалван от Access Info, привеждат се доводи, че информацията е обществена по смисъла на закона за достъп и че част от нея вече е предоставена още през 2006.

Канада

Подадено е заявление до Канадския орган по въздушна сигурност. В отговора се посочва, че институцията няма такава информация, но пренасочва заявителите към NAV Canada (частна компания, която отговаря за гражданското въздухоплаване). Тя отговаря, че притежава информация, но не е задължен субект и ще я даде само на държавни органи с цел разследване или осигуряване на въздушна сигурност.

Отличници в предоставянето на информация

са САЩ  и Литва.

САЩ

Въпреки, че ЦРУ инициира незаконното транспортиране, въздухоплавателните органи в САЩ (the Federal Aviation Authority) предоставят пълна, точна и подробна информация за полетите. В отворен формат, позволяващ възпроизвеждане и търсене, САЩ дават информация в таблица с 27 128 реда за 44 полета. Тя съдържа уникален идентификационен номер на самолета, дата на пътуване, начално и крайно летище, час на излитане и кацане, междинни кацания.

Литва

Гражданската въздухоплавателна администрация на Литва предоставя исканите данни. Според тях заподозрян самолет е кацал в Литва през 2005. Информацията ще бъде използвана в делото заведено от Абу Зубайда (смятан за най-близък на Бен Ладен) срещу Литва пред  Европейския съд по правата на човека. Зубайда е сред транспортираните и измъчвани затворници и в момента е в Гуантанамо без повдигнато обвинение.
 

[1] Достъпен на: http://assembly.coe.int/committeedocs/2006/20060606_ejdoc162006partii-final.pdf

[2] Извънредното предаване на затворници е в нарушение на международното право, което урежда процедури по експулсация, екстрадиция, защита на бежанци, защита от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Извънредното предаване нарушава принципа на забрана за връщане (non-refoulement), гарантиран от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците на и чл. 3 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на ООН. Принципът гарантира, че никой няма да бъде връщан на територията, където са били  застрашени животът или свободата му.   

[3] Докладът на Европейския парламент (ЕП) е достъпен на: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+REPORT+A6-2007-0020+0+DOC+PDF+V0//EN 

Резолюция на ЕП относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, съдържаща 46 препоръки към държавите-членки, Съвета и Комисията с цел гарантиране на основните права е достъпна на български тук: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52007IP0032:BG:HTML