Въпреки че безработицата в Испания достигна 20% в кризата, страната е любима на българите за емигриране в рамките на Евросъюза. Според доклад на Европейската комисия за въздействията на миграцията на българи и румънци върху трудовите пазари на останалите 25 страни от ЕС, 38% от напусналите България към края на 2010 г. са се установили в Испания, 15% в Германия, 12% в Гърция и 10% в Италия. От румънските емигранти почти всички са се устроили в Италия и Испания, където живеят съответно 41 и 38% от тях, а към 5% са в Германия, пише в. СЕГА

Италия, която се опитва да се спаси от фалит с ново правителство, и Испания, която отчита рекордни нива на безработица, приемат близо 70% от българите и румънците, решили да живеят в друга страна от ЕС. Заради тежката ситуация със заетостта в страната испанците, които отмениха от 2009 г. всички ограничения за гражданите на двете страни, възстановиха някои за румънците. Италианците пък едва от 2012 г. напълно отварят трудовия си пазар, но още от 2007 г. не искат разрешителни за работа за някои основни отрасли, с които се обяснява големият интерес към страната.

В края на 2010 г. около 2.9 млн. български и румънски граждани са емигрирали в останалите 25 страни от ЕС. От тях българите обаче са едва около 460 000 души. Към края на 2006 г. преди присъединяването емигрантите от двете страни в другите членки на ЕС са били 1.4 млн. души.

От Европейската комисия отчитат още, че след присъединяването около 2.1% от трудоспособното население на България изтича към други държави членки на ЕС, а за Румъния процентът е 3.1%. Преди двете страни да станат част от общността обаче - от 2004 г. насам, тези равнища на мобилност са били още по-високи - 3.7% за България и 6.6% за Румъния. Според ЕК тези данни показват, че и преди присъединяването трудовата мобилност от България и Румъния към ЕС вече е била значителна и основната вълна през 2007 г. не е толкова нов приток на хора, а частично отразява легализацията на вече живеещи в съответната държава българи и румънци.

От доклада става ясно още, че не ограниченията на пазара на труда, а икономическата обстановка и начинът на живот в дадена страна влияят на притока на работна ръка отвън. Към пазарите на Швеция и Финландия например почти няма интерес от българи и румънци, въпреки че са отворени още от 2007 г. Дания и Унгария също не са харесвани дестинации. Там се работи свободно от 2009 г. Потокът на работници към Испания, Гърция и Португалия значително намалява при отварянето на пазарите им също през 2009 г. в сравнение с годините преди това. Но тогава започва голямата икономическа криза.

Най-много емигранти от България и Румъния в страни в ЕС са регистрирани през 2007 г. През 2008 и особено през 2009 г. значително намаляват заради кризата. Хората отново поглеждат навън през 2010 г., когато за малко имаше подобряване на икономическите условия. При новата вълна обаче е отчетено увеличение на емигрантите към Италия, Англия, Франция и Германия, докато към Испания има значително намаление. Така между 2007 и 2010 г. делът на българските и румънските емигранти, живеещи в Италия, се увеличава от 32 на 37%, а в Испания спада от 44 на 35%.

Само в Кипър, Испания и Италия българите и румънците надхвърлят 1% от местното население в трудоспособна възраст - съответно 4.3, 1.4 и 1.1%. Според анализа на ЕК обаче дори в тези държави процентът на дошлите работници от страни извън ЕС е значително по-висок. Това е поредното доказателство за тезата на комисията, че работниците от България и Румъния не влияят негативно нито върху пазара на труда, нито върху заплащането, нито върху брутния вътрешен продукт на съответните държави. Затова от ЕК настояват всички страни от ЕС да премахнат ограниченията си за български и румънски работници. Девет държави от 25-те държат да ги запазят до края на 2013 г. - Белгия, Германия, Франция, Холандия, Англия, Люксембург, Австрия, Малта, Ирландия.



КЪДЕ РАБОТЯТ

В трудоспособна възраст са около 85% от родните и румънските емигранти в ЕС, а 62% са под 35 г. 1/3 от тях са с ниска квалификация и едва 14% с висока. Преместилите се в последните 7 години българи и румънци в други страни от ЕС работят предимно в строителството (21.2%), частните домакинства (17.5%) и хотелиерството и ресторантьорството (14.2%). Само 7% от работниците упражняват професии, изискващи висока квалификации.