Скритата приватизация продължава и публичната собственост изчезва, най-често чрез дялови участия в общински търговски дружества. Това казва в интервю за "24 часа" председателят на Сметната палата Валери Димитров.

Той описва схемата така: " Влиза се като миноритарен собственик, финансов резултат няма, дивидент също няма, но има апорт на имущество, който води до загуба на общинска собственост". Като друг пример на източване на държавна собственост Димитров припомня случая с язовирите към земеделското министерство, за които се оказа, че документацията е изчезнала. "Незаприходяване" означава, че държавата не знае дали са нейни тези активи и има възможност да се извличат неправомерни облаги от тях", пояснява той.

Шефът на Сметната палата предупреждава и за лошо управление на дружествата с над 50% държавно участие, които одитната институция проверява отскоро: "Като цяло за дружествата с държавно и общинско участие мога да кажа, че това е тъмно пространство въпреки усилията на Агенцията за държавна финансова инспекция. Обществото не знае какво става в тези дружества. Имам лошо предчувствие за провали в публичния мениджмънт".



Интервю на Румяна Денчева с Валери Димитров, председател на Сметната палата


- Какво толкова се случва с парите от такса смет, за да назначите целеви одити тази година, г-н Димитров?

- Забелязахме, че някои кметове, вероятно защото не им стигат парите, посягат към тези от такса смет и ги харчат за други цели, а не за почистване. Това е сериозно нарушение - по Наказателния кодекс е престъпление. Тази практика трябва да спре. Защото какво се получава - таксите високи, хората плащат за боклук, а накрая и парите изхарчени, и е мръсно.

- Какво ще търсите във Фонда за гарантиране на влоговете в банки. Да не би, не дай боже, да имате някакви сигнали?

- Нямаме такива сигнали. Основанието ни е, че в него е концентриран огромен финансов ресурс - около 1,5 милиарда лева. А този фонд е един от гарантите за финансовата стабилност на банките. По предварителни данни управлението е добро, спазва се законът. Но все пак ще направим одит на изпълнението, за да видим управлява ли се ефективно този огромен ресурс. Във време като сегашното, когато се говори за кризи, дестабилизации и какво ли още не, хората трябва да бъдат наясно и да са спокойни за парите си.

- Малко над 1 милион лева дарения са влезли в партиите по изборите. А кампаниите не бяха евтини. Субсидиите им ли са големи, или си имат и "тайни пари"?

- Това са суми, които самите партии и другите участници в изборите са ни подали за вписване в единния регистър. Тази седмица стартират първите ни одити. Ще проверим всички участници - какви са им разходите, какви и колко са даренията. Едва тогава можем да видим има ли разлики между разходи, приходи, отчети. И ще се направят изводи.

- Проверявате партиите отдавна. Стана ли прозрачна политиката ни? Защо все има усещане, че не се стига до "обръчите от фирми", които правят истинското финансиране?

- Много по-прозрачно вече се финансира политиката. Заслугата е на Изборния кодекс. Принос има и Сметната палата с ежегодния си контрол над партийните финанси. А за откриване на "черните каси" са нужни много и концентрирани усилия на всички институции.

- Дойде ли краят на скритата приватизация? Явната е на привършване, но онази "под масата" май тече с пълна сила.

- За съжаление не е дошъл. Тя продължава. Например чрез дялови участия в търговски дружества, най-често в общини. Влиза се като миноритарен собственик, финансов резултат няма, дивиденти също няма, но има апортна имущество, който води до загуба на общинската собственост. Когато това е очевидна тенденция, резултатът е скрита приватизация. Преднамерено ли е, или случайно, но е факт, че накрая публичната собственост изчезва.

- Защо все гледате общините? И разни министерства се изживяват като брокери на имоти. Имаше изчезнали язовири...

- Да, имаше. Тези имоти обаче не бяха апортирани в дружества. Оказа се, че за тях няма счетоводни данни. Разбрахме, че базата данни изчезнала в резултат на престъпно посегателство Подобно "незаприходяване" означава, че държавата не знае дали са нейни тези активи и има възможност да се извличат неправомерни облаги от тях.

- Което пак е форма на скрита приватизация. Кой трябва да върви по следите на "изчезналите" активи?

- Ниеустановихме тази практика още през 2007 г. Уведомихме парламента, направихме публични докладите, поискахме промени в закона за държавната и общинска собственост. Очевидно обаче има сериозни интереси, които са ангажирани това да не стане. А от това страда публичният ресурс, засегнат е общият интерес.

- Потъват ли държавни пари в големи проекти? Сметната палата може ли да провери "Белене"?

- По новия закон можем да проверяваме всички държавни и общински участия с 50% и над тях. Броят на такива проекти е голям. Това е нова област и за нас. Тепърва ще трупаме професионален опит. Но моите прогнози са доста мрачни. Имаме първоначални данни за няколко дружества, в които нещата не са съвсем наред.

- Кои са те?

- Тези одити не са приключили и законът не ми позволява да давам информация за тях. Но като цяло за дружествата с държавно и общинско участие мога да кажа, че това е тъмно пространство въпреки усилията на Агенцията за държавна финансова инспекция. Обществото не знае какво точно става в тези дружества. Имам лошо предчувствие за провали на публичния мениджмънт. Една от причините е, че до 2010 г. ние бяхме лишени от правото да упражняваме контрол върху тях. А липсата му поражда огромни рискове.

- Продължават ли да пренаписват финансовите министри бюджетите? От ваши одити излезе, че ексминистър Орешарски бе направил над 400 поправки. Колко пъти ги прекрои Симеон Дянков?

- Последният ни одит на отчета за изпълнението на централния бюджет и на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г. показа, че са издадени 500 заповеди за корекции. Тази практика продължава. Наложително е да има нов устройствен закон за бюджета.

- Какво ново има в споразумението ви с Националната агенция за приходите?

- То е за взаимодействието в областта на финансовия контрол на партиите, тъй като нашият контрол над тях става по-плътен след промените в законодателството. С това изпълняваме и препоръка на ГРЕКО - Групата на държавите, борещи се срещу корупцията. Сътрудничеството ни с НАП вече е по 4 закона - за политическите партии, за обществените поръчки, за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и най-новия - Изборният кодекс.

- Какво става една година след приемането на новия закон за Сметната палата?

- Реформираме се. Започваме да прилагаме международно признатите стандарти за одит. Одиторите ни държат изпит, който да ги легитимира по новия закон. Повечето се справиха блестящо.

Накратко - скъсваме с провинциализма Вече не работим по наши побългарени копия на световните стандарти, а по самите тях.

- Какво следва от това за тези, които проверявате?

- Спазването на международните стандарти позволява много по-добре да се изследва дейността им. Целта ни не е да сме ревизори, откриващи грешки, престъпления, нарушения, които да поразмахат и да ги наказват. Идеята е максимално да помогнем на мениджърите, управляващи публични активи, да го правят по-добре. Новото е, че контролът ни вече става постоянен.

- Какво означава това?

- Че вече ще влизаме в бюджетните организации за текущ контрол на периодичните им отчети през цялата година. Чрез него се отстраняват слабостите в момента на проверките ни и веднага се подобрява отчетността. А досега ние я преглеждахме постфактум, след като е изтекла годината - когато годишните финансови отчети са окончателни, и този положителeн ефект не можеше да се постигне. Текущият контрол е особено важен при разпоредители с огромен брой обекти, при коитозаверяваме отчети за милиарди. С него през годината контролираме и отчетността на техни подчинени агенции и други второстепенни разпоредители и така по-детайлно можем да прегледаме и се произнесем за цялата структура.